ЗЕН-УМ, ум на начинаещ или най-високите кули, които някога сте виждали!

Преди известно време ми попадна една книга: ЗЕН-УМ, ум на начинаещ на Шунрю Сузуки. Практикуването на ЗЕН напоследък ми е интересно и зачетох книгата.

“Практикуването на зен-ум е ум на начинаещ. Невинността на първия въпрос – “Какво съм аз?” – е нужна през цялото време на зен практиката. Умът на начинаещия е празен, свободен от навиците на експерта, готов е да приема, да се съмнява, открит е за всички възможности. Това е умът, който може да види нещата такива,  каквито са, който постепенно и за миг може да разбере истинската природа на всичко.”

Мислих си колко хубаво би било ние, хората, да влизаме с чист и отворен ум в ситуациите, които ни се случват. Да преминаваме през тях, просто като ги приемаме. Да вземаме с пълни шепи от това, което ни предлага животът. Да бъдем искрено, по детски любопитни и да искаме да пробваме, да не се отказваме, да не отричаме първосигнално нещата, които виждаме и чуваме, в които участваме.

Мисля тези неща в контекста на това, което правим, на различността, която отстоявам през целия си живот до сега. Мисля ги, защото мечтая хората, с които работим в различни програми за развитие, да подхождат към това, което случваме заедно, с отворено съзнание и с идеята на експериментатора – да пробвам, да видя дали това работи за мен, без да давам оценка и да го отхвърлям. Защото “в ума на начинаещия има много възможности, в ума на експерта – малко”.

И защото животът е чудесен, имах възможността да бъда част от една изключително отворена и любопитна група младежи, които се обучават в професия в Учебния център на Либхер (Либхер Хаусгерете Марица). Благодарна съм на Светла и на Гриша и Ваня от Либхер за поканата да бъда част от екипа, който предоставя на младежите програмата за обучение за социални умения, която съпътства едногодишното им обучение в професия.

Прекарахме два много интензивни като преживяване дни, в които съотнасяхме всичко, което се случваше в групата, с живота и работата на момчетата.

 

Интензивното общуване, тренировките на комуникативните умения не спряха и след първия обучителен ден, когато дебнеха вампири и единствената ни цел беше да останем “живи” до сутринта :-)

Знаете ли, беше мнооого весело и напрегнато :) А Луната – Луната осветяваше планината и даваше сили на вампирите да изпълнят мисията си – беше весело-зловещо :)

 

Но исках да ви кажа друго. Има едно упражнение, в което задачата на участниците е да направят кули от вестници. Упражнението се използва с различна цел: да видим как участниците работят в екип, как вземат творческо решение, как общуват помежду си. През последните 6 години съм виждала много и най-различни кули. Но за първи път видях най-високите, най-стабилните, най-мислените кули.

 

Виждали ли сте някога по-страхотни кули? Аз – не.

И знаете ли защо момчетата успяха? Защото през тези два дни бяха напълно отворени, непредубедени, беше им ужасно интересно, искаха да пробват всичко, което им предложи обучението. Защото имаха желанието и подходящото отношение.

Защото умът на начинаещия строи най-високите кули!

Преди да тръгнем говорихме за това какво очакваме да ни се случи в следващата една година. Момчетата видяха огромни възможности пред себе си. А аз усетих силната подкрепа на тренинг екипа и на ръководителят и инструкторите от Учебния център. И си помислих, че момчетата ще използват този шанс. По билата на Стара Планина имаше сняг. Но слънцето грееше ослепително и имаше лек ветрец.

На добър път, момчета! Благодарна съм, че имах възможността да се докосна до вашия чист ум!

 

28/10/2013

Сподели с приятели